Изложба на Дружеството на художниците

На 10 октомври /сряда/ 2012 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се откри годишната изложба на Дружеството на художниците. Тя е традиционна и вече няколко десетилетия представя на добричката публика произведенията на различни поколения от тази творческа общност.

В рамките на изложбата, Художествената галерия и Дружеството на художниците отдават почит на 100-годишнината от рождението на художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини от фонда на галерията припомнят за творчеството на този скромен, тих и усмихнат човек, самоук художник, който е и един от основателите на групата на художниците в града.

Ангел Томов е роден през 1912 г. в Добрич в многодетното семейство на хлебаря  Атанас Томов.  През 1927 г. завършва прогимназиалното си образование в българското училище в града и работи във фурната на баща си и така  до края на живота си. Като юноша започва сам да се учи да рисува. За първи път участва през 1951 г.  в изложбата на  художниците - самодейци в гр. .Добрич.  На втората  изложба в града през 1953  г. се представя с творбите  "Добруджанско стадо" и "На полето". Участва  в национални  изложби  в София,  Силистра,  в окръжните изложби на групата на художниците , както и в Общите художествени изложби "Земята и хората", които се провеждаха в Добрич.  Основна тема в произведенията му  е  родния град, някогашния Добрич, който художникът изобразява с обич и носталгия .  През 1989 г. в галерията в  Добрич  бе уредена самостоятелна изложба на Ангел Томов. Художникът умира на 18 април  2001 г.  

През  2007 г. с творбите, които притежава галерията се отбеляза  95 г. от рождението на художника. По този повод  Пламена Димитрова – изкуствовед  пише: ...”Ангел Томов като самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините си, художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.

Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец влюбен в родното, в действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед в който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност. За това ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”