На 10 октомври /сряда/ 2012
г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се откри годишната изложба на
Дружеството на художниците. Тя е традиционна и вече няколко десетилетия
представя на добричката публика произведенията на различни поколения от тази
творческа общност.
В рамките на изложбата, Художествената
галерия и Дружеството на художниците отдават почит на 100-годишнината от
рождението на художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини от фонда на галерията припомнят
за творчеството на този скромен, тих и усмихнат човек, самоук художник, който е
и един от основателите на групата на художниците в града.
Ангел
Томов е роден през 1912 г. в Добрич в многодетното семейство на хлебаря Атанас Томов. През
1927 г. завършва прогимназиалното си образование в българското училище в града
и работи във фурната на баща си и така до края на живота
си. Като юноша започва сам да се учи да рисува. За първи път участва през 1951 г. в изложбата на художниците - самодейци в гр. .Добрич. На втората изложба в града през 1953 г. се представя с
творбите "Добруджанско стадо"
и "На полето". Участва в национални изложби
в София, Силистра, в окръжните изложби на групата на художниците , както и в Общите художествени изложби
"Земята и хората", които се провеждаха в Добрич. Основна тема в произведенията му е
родния град, някогашния Добрич, който художникът изобразява с обич и
носталгия . През 1989 г. в галерията в Добрич бе уредена самостоятелна изложба на Ангел
Томов. Художникът умира на 18 април 2001
г.
През 2007 г. с
творбите, които притежава галерията се отбеляза
95 г. от рождението на художника. По този повод Пламена Димитрова – изкуствовед пише: ...”Ангел Томов като самороден творец успешно
променя и художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така
естествено той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое
творческо име, защото успява в картините си, художествено да предаде
емоционалния отглас на събитията в своя човешки живот.
Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез
пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец влюбен в
родното, в действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед в който
се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност.
За това ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”